разтакавало

Речник на българския език

1. разтакавало — преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.

разтакавало е производна форма на разтакавам (преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.).

2. разтакавало — преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.

разтакавало е производна форма на разтакавам (преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.).

3. разтакавало — мин. деят. св. прич. ср. р.

разтакавало е производна форма на разтакавам (мин. деят. св. прич. ср. р.).

4. разтакавало — мин. деят. несв. прич. ср. р.

разтакавало е производна форма на разтакавам (мин. деят. несв. прич. ср. р.).