разсърдело

Речник на българския език

1. разсърдело — преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.

разсърдело е производна форма на разсърдя (преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.).

2. разсърдело — мин. деят. несв. прич. ср. р.

разсърдело е производна форма на разсърдя (мин. деят. несв. прич. ср. р.).