разсърдел

Речник на българския език

1. разсърдел — преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., м. р.

разсърдел е производна форма на разсърдя (преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., м. р.).

2. разсърдел — мин. деят. несв. прич. м. р.

разсърдел е производна форма на разсърдя (мин. деят. несв. прич. м. р.).