разсъдъка

Речник на българския език

1. разсъдъка — ед. ч. непълен член

разсъдъка е производна форма на разсъдък (ед. ч. непълен член).

2. разсъдъка — бройна форма

разсъдъка е производна форма на разсъдък (бройна форма).