разсъдил съм

Речник на българския език

1. разсъдил съм — мин.неопр.вр., 1 л., ед. ч., м. р.

разсъдил съм е производна форма на разсъдя (мин.неопр.вр., 1 л., ед. ч., м. р.).

2. разсъдил съм — преизк. накл., мин. св. вр., 1 л., ед. ч., м. р.

разсъдил съм е производна форма на разсъдя (преизк. накл., мин. св. вр., 1 л., ед. ч., м. р.).