разсъдело

Речник на българския език

1. разсъдело — преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.

разсъдело е производна форма на разсъдя (преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.).

2. разсъдело — мин. деят. несв. прич. ср. р.

разсъдело е производна форма на разсъдя (мин. деят. несв. прич. ср. р.).