разсучете

Речник на българския език

1. разсучете — сег. вр., 2 л., мн. ч.

разсучете е производна форма на разсуча (сег. вр., 2 л., мн. ч.).

2. разсучете — повелително наклонение, мн. ч.

разсучете е производна форма на разсуча (повелително наклонение, мн. ч.).