разсучело

Речник на българския език

1. разсучело — преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.

разсучело е производна форма на разсуча (преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.).

2. разсучело — мин. деят. несв. прич. ср. р.

разсучело е производна форма на разсуча (мин. деят. несв. прич. ср. р.).