разсучели

Речник на българския език

1. разсучели — преизк. накл., сег. вр., 3 л., мн. ч.

разсучели е производна форма на разсуча (преизк. накл., сег. вр., 3 л., мн. ч.).

2. разсучели — мин. деят. несв. прич. мн. ч.

разсучели е производна форма на разсуча (мин. деят. несв. прич. мн. ч.).