разсучел

Речник на българския език

1. разсучел — преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., м. р.

разсучел е производна форма на разсуча (преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., м. р.).

2. разсучел — мин. деят. несв. прич. м. р.

разсучел е производна форма на разсуча (мин. деят. несв. прич. м. р.).