разсукал

Речник на българския език

1. разсукал — преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., м. р.

разсукал е производна форма на разсуча (преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., м. р.).

2. разсукал — мин. деят. св. прич. м. р.

разсукал е производна форма на разсуча (мин. деят. св. прич. м. р.).