разстъпел

Речник на българския език

1. разстъпел — преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., м. р.

разстъпел е производна форма на разстъпя (преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., м. р.).

2. разстъпел — мин. деят. несв. прич. м. р.

разстъпел е производна форма на разстъпя (мин. деят. несв. прич. м. р.).