разстъпвал си

Речник на българския език

1. разстъпвал си — мин.неопр.вр., 2 л., ед. ч., м. р.

разстъпвал си е производна форма на разстъпвам (мин.неопр.вр., 2 л., ед. ч., м. р.).

2. разстъпвал си — преизк. накл., сег. вр., 2 л., ед. ч., м. р.

разстъпвал си е производна форма на разстъпвам (преизк. накл., сег. вр., 2 л., ед. ч., м. р.).

3. разстъпвал си — преизк. накл., мин. св. вр., 2 л., ед. ч., м. р.

разстъпвал си е производна форма на разстъпвам (преизк. накл., мин. св. вр., 2 л., ед. ч., м. р.).