разстъпвал е

Речник на българския език

1. разстъпвал е — мин.неопр.вр., 3 л., ед. ч., м. р.

разстъпвал е е производна форма на разстъпвам (мин.неопр.вр., 3 л., ед. ч., м. р.).

2. разстъпвал е — преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., м. р.

разстъпвал е е производна форма на разстъпвам (преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., м. р.).

3. разстъпвал е — преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., м. р.

разстъпвал е е производна форма на разстъпвам (преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., м. р.).