разстъпвал

Речник на българския език

1. разстъпвал — преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., м. р.

разстъпвал е производна форма на разстъпвам (преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., м. р.).

2. разстъпвал — преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., м. р.

разстъпвал е производна форма на разстъпвам (преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., м. р.).

3. разстъпвал — мин. деят. св. прич. м. р.

разстъпвал е производна форма на разстъпвам (мин. деят. св. прич. м. р.).

4. разстъпвал — мин. деят. несв. прич. м. р.

разстъпвал е производна форма на разстъпвам (мин. деят. несв. прич. м. р.).