разстрояло

Речник на българския език

1. разстрояло — преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.

разстрояло е производна форма на разстроя (преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.).

2. разстрояло — мин. деят. несв. прич. ср. р.

разстрояло е производна форма на разстроя (мин. деят. несв. прич. ср. р.).