разстройвал

Речник на българския език

1. разстройвал — преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., м. р.

разстройвал е производна форма на разстройвам (преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., м. р.).

2. разстройвал — преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., м. р.

разстройвал е производна форма на разстройвам (преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., м. р.).

3. разстройвал — мин. деят. св. прич. м. р.

разстройвал е производна форма на разстройвам (мин. деят. св. прич. м. р.).

4. разстройвал — мин. деят. несв. прич. м. р.

разстройвал е производна форма на разстройвам (мин. деят. несв. прич. м. р.).