разстрой

Речник на българския език

1. разстрой — повелително наклонение, ед. ч.

разстрой е производна форма на разстроя (повелително наклонение, ед. ч.).

2. разстрой — повелително наклонение, ед. ч.

разстрой е производна форма на разстроя (повелително наклонение, ед. ч.).