разстроилото

Речник на българския език

1. разстроилото — мин. деят. св. прич. ср. р. членувано

разстроилото е производна форма на разстроя (мин. деят. св. прич. ср. р. членувано).

2. разстроилото — мин. деят. св. прич. ср. р. членувано

разстроилото е производна форма на разстроя (мин. деят. св. прич. ср. р. членувано).