разстроило

Речник на българския език

1. разстроило — преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.

разстроило е производна форма на разстроя (преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.).

2. разстроило — мин. деят. св. прич. ср. р.

разстроило е производна форма на разстроя (мин. деят. св. прич. ср. р.).

3. разстроило — преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.

разстроило е производна форма на разстроя (преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.).

4. разстроило — мин. деят. св. прич. ср. р.

разстроило е производна форма на разстроя (мин. деят. св. прич. ср. р.).