разстроилият

Речник на българския език

1. разстроилият — мин. деят. св. прич. м. р. пълен член

разстроилият е производна форма на разстроя (мин. деят. св. прич. м. р. пълен член).

2. разстроилият — мин. деят. св. прич. м. р. пълен член

разстроилият е производна форма на разстроя (мин. деят. св. прич. м. р. пълен член).