разстрелвал

Речник на българския език

1. разстрелвал — преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., м. р.

разстрелвал е производна форма на разстрелвам (преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., м. р.).

2. разстрелвал — преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., м. р.

разстрелвал е производна форма на разстрелвам (преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., м. р.).

3. разстрелвал — мин. деят. св. прич. м. р.

разстрелвал е производна форма на разстрелвам (мин. деят. св. прич. м. р.).

4. разстрелвал — мин. деят. несв. прич. м. р.

разстрелвал е производна форма на разстрелвам (мин. деят. несв. прич. м. р.).