разстилал

Речник на българския език

1. разстилал — преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., м. р.

разстилал е производна форма на разстилам (преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., м. р.).

2. разстилал — преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., м. р.

разстилал е производна форма на разстилам (преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., м. р.).

3. разстилал — мин. деят. св. прич. м. р.

разстилал е производна форма на разстилам (мин. деят. св. прич. м. р.).

4. разстилал — мин. деят. несв. прич. м. р.

разстилал е производна форма на разстилам (мин. деят. несв. прич. м. р.).