разставяло

Речник на българския език

1. разставяло — преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.

разставяло е производна форма на разставям (преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.).

2. разставяло — преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.

разставяло е производна форма на разставям (преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.).

3. разставяло — мин. деят. св. прич. ср. р.

разставяло е производна форма на разставям (мин. деят. св. прич. ср. р.).

4. разставяло — мин. деят. несв. прич. ср. р.

разставяло е производна форма на разставям (мин. деят. несв. прич. ср. р.).