разсрочвало

Речник на българския език

1. разсрочвало — преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.

разсрочвало е производна форма на разсрочвам (преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.).

2. разсрочвало — преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.

разсрочвало е производна форма на разсрочвам (преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.).

3. разсрочвало — мин. деят. св. прич. ср. р.

разсрочвало е производна форма на разсрочвам (мин. деят. св. прич. ср. р.).

4. разсрочвало — мин. деят. несв. прич. ср. р.

разсрочвало е производна форма на разсрочвам (мин. деят. несв. прич. ср. р.).