разсрочвал

Речник на българския език

1. разсрочвал — преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., м. р.

разсрочвал е производна форма на разсрочвам (преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., м. р.).

2. разсрочвал — преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., м. р.

разсрочвал е производна форма на разсрочвам (преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., м. р.).

3. разсрочвал — мин. деят. св. прич. м. р.

разсрочвал е производна форма на разсрочвам (мин. деят. св. прич. м. р.).

4. разсрочвал — мин. деят. несв. прич. м. р.

разсрочвал е производна форма на разсрочвам (мин. деят. несв. прич. м. р.).