разсополивел

Речник на българския език

1. разсополивел — преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., м. р.

разсополивел е производна форма на разсополивя (преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., м. р.).

2. разсополивел — мин. деят. несв. прич. м. р.

разсополивел е производна форма на разсополивя (мин. деят. несв. прич. м. р.).