разсмели

Речник на българския език

1. разсмели — преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., мн. ч.

разсмели е производна форма на разсмея (преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., мн. ч.).

2. разсмели — мин. деят. св. прич. мн. ч.

разсмели е производна форма на разсмея (мин. деят. св. прич. мн. ч.).