разслоявало

Речник на българския език

1. разслоявало — преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.

разслоявало е производна форма на разслоявам (преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.).

2. разслоявало — преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.

разслоявало е производна форма на разслоявам (преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.).

3. разслоявало — мин. деят. св. прич. ср. р.

разслоявало е производна форма на разслоявам (мин. деят. св. прич. ср. р.).

4. разслоявало — мин. деят. несв. прич. ср. р.

разслоявало е производна форма на разслоявам (мин. деят. несв. прич. ср. р.).