разсичал

Речник на българския език

1. разсичал — преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., м. р.

разсичал е производна форма на разсичам (преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., м. р.).

2. разсичал — преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., м. р.

разсичал е производна форма на разсичам (преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., м. р.).

3. разсичал — мин. деят. св. прич. м. р.

разсичал е производна форма на разсичам (мин. деят. св. прич. м. р.).

4. разсичал — мин. деят. несв. прич. м. р.

разсичал е производна форма на разсичам (мин. деят. несв. прич. м. р.).