разсипел

Речник на българския език

1. разсипел — преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., м. р.

разсипел е производна форма на разсипя (преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., м. р.).

2. разсипел — мин. деят. несв. прич. м. р.

разсипел е производна форма на разсипя (мин. деят. несв. прич. м. р.).