разсеченият

Речник на българския език

1. разсеченият — м. р. пълен член

разсеченият е производна форма на разсечен (м. р. пълен член).

2. разсеченият — мин. страд. прич. м. р. пълен член

разсеченият е производна форма на разсека (мин. страд. прич. м. р. пълен член).