разсечало

Речник на българския език

1. разсечало — преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.

разсечало е производна форма на разсека (преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.).

2. разсечало — мин. деят. несв. прич. ср. р.

разсечало е производна форма на разсека (мин. деят. несв. прич. ср. р.).