разседлало

Речник на българския език

1. разседлало — преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.

разседлало е производна форма на разседлая (преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.).

2. разседлало — мин. деят. св. прич. ср. р.

разседлало е производна форма на разседлая (мин. деят. св. прич. ср. р.).