разсвирепял

Речник на българския език

1. разсвирепял — преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., м. р.

разсвирепял е производна форма на разсвирепея (преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., м. р.).

2. разсвирепял — мин. деят. св. прич. м. р.

разсвирепял е производна форма на разсвирепея (мин. деят. св. прич. м. р.).