разсвирепеел

Речник на българския език

1. разсвирепеел — преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., м. р.

разсвирепеел е производна форма на разсвирепея (преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., м. р.).

2. разсвирепеел — мин. деят. несв. прич. м. р.

разсвирепеел е производна форма на разсвирепея (мин. деят. несв. прич. м. р.).