разсадил

Речник на българския език

1. разсадил — преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., м. р.

разсадил е производна форма на разсадя (преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., м. р.).

2. разсадил — мин. деят. св. прич. м. р.

разсадил е производна форма на разсадя (мин. деят. св. прич. м. р.).