разрошил е

Речник на българския език

1. разрошил е — мин.неопр.вр., 3 л., ед. ч., м. р.

разрошил е е производна форма на разроша (мин.неопр.вр., 3 л., ед. ч., м. р.).

2. разрошил е — преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., м. р.

разрошил е е производна форма на разроша (преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., м. р.).