разронвал

Речник на българския език

1. разронвал — преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., м. р.

разронвал е производна форма на разронвам (преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., м. р.).

2. разронвал — преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., м. р.

разронвал е производна форма на разронвам (преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., м. р.).

3. разронвал — мин. деят. св. прич. м. р.

разронвал е производна форма на разронвам (мин. деят. св. прич. м. р.).

4. разронвал — мин. деят. несв. прич. м. р.

разронвал е производна форма на разронвам (мин. деят. несв. прич. м. р.).