разровил

Речник на българския език

1. разровил — преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., м. р.

разровил е производна форма на разровя (преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., м. р.).

2. разровил — мин. деят. св. прич. м. р.

разровил е производна форма на разровя (мин. деят. св. прич. м. р.).