разрешило

Речник на българския език

1. разрешило — преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.

разрешило е производна форма на разреша (преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.).

2. разрешило — мин. деят. св. прич. ср. р.

разрешило е производна форма на разреша (мин. деят. св. прич. ср. р.).