разрешало

Речник на българския език

1. разрешало — преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.

разрешало е производна форма на разреша (преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.).

2. разрешало — мин. деят. несв. прич. ср. р.

разрешало е производна форма на разреша (мин. деят. несв. прич. ср. р.).