разредил

Речник на българския език

1. разредил — преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., м. р.

разредил е производна форма на разредя (преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., м. р.).

2. разредил — мин. деят. св. прич. м. р.

разредил е производна форма на разредя (мин. деят. св. прич. м. р.).