разразявал

Речник на българския език

1. разразявал — преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., м. р.

разразявал е производна форма на разразявам (преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., м. р.).

2. разразявал — преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., м. р.

разразявал е производна форма на разразявам (преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., м. р.).

3. разразявал — мин. деят. св. прич. м. р.

разразявал е производна форма на разразявам (мин. деят. св. прич. м. р.).

4. разразявал — мин. деят. несв. прич. м. р.

разразявал е производна форма на разразявам (мин. деят. несв. прич. м. р.).