разпяло

Речник на българския език

1. разпяло — преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.

разпяло е производна форма на разпея (преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.).

2. разпяло — мин. деят. св. прич. ср. р.

разпяло е производна форма на разпея (мин. деят. св. прич. ср. р.).