разпъшквало

Речник на българския език

1. разпъшквало — преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.

разпъшквало е производна форма на разпъшквам (преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.).

2. разпъшквало — преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.

разпъшквало е производна форма на разпъшквам (преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.).

3. разпъшквало — мин. деят. св. прич. ср. р.

разпъшквало е производна форма на разпъшквам (мин. деят. св. прич. ср. р.).

4. разпъшквало — мин. деят. несв. прич. ср. р.

разпъшквало е производна форма на разпъшквам (мин. деят. несв. прич. ср. р.).