разпъшквал

Речник на българския език

1. разпъшквал — преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., м. р.

разпъшквал е производна форма на разпъшквам (преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., м. р.).

2. разпъшквал — преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., м. р.

разпъшквал е производна форма на разпъшквам (преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., м. р.).

3. разпъшквал — мин. деят. св. прич. м. р.

разпъшквал е производна форма на разпъшквам (мин. деят. св. прич. м. р.).

4. разпъшквал — мин. деят. несв. прич. м. р.

разпъшквал е производна форма на разпъшквам (мин. деят. несв. прич. м. р.).