разпъшкали

Речник на българския език

1. разпъшкали — преизк. накл., сег. вр., 3 л., мн. ч.

разпъшкали е производна форма на разпъшкам (преизк. накл., сег. вр., 3 л., мн. ч.).

2. разпъшкали — преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., мн. ч.

разпъшкали е производна форма на разпъшкам (преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., мн. ч.).

3. разпъшкали — мин. деят. св. прич. мн. ч.

разпъшкали е производна форма на разпъшкам (мин. деят. св. прич. мн. ч.).

4. разпъшкали — мин. деят. несв. прич. мн. ч.

разпъшкали е производна форма на разпъшкам (мин. деят. несв. прич. мн. ч.).