разпъшкала

Речник на българския език

1. разпъшкала — преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., ж. р.

разпъшкала е производна форма на разпъшкам (преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., ж. р.).

2. разпъшкала — преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., ж. р.

разпъшкала е производна форма на разпъшкам (преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., ж. р.).

3. разпъшкала — мин. деят. св. прич. ж. р.

разпъшкала е производна форма на разпъшкам (мин. деят. св. прич. ж. р.).

4. разпъшкала — мин. деят. несв. прич. ж. р.

разпъшкала е производна форма на разпъшкам (мин. деят. несв. прич. ж. р.).