разпъшкал

Речник на българския език

1. разпъшкал — преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., м. р.

разпъшкал е производна форма на разпъшкам (преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., м. р.).

2. разпъшкал — преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., м. р.

разпъшкал е производна форма на разпъшкам (преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., м. р.).

3. разпъшкал — мин. деят. св. прич. м. р.

разпъшкал е производна форма на разпъшкам (мин. деят. св. прич. м. р.).

4. разпъшкал — мин. деят. несв. прич. м. р.

разпъшкал е производна форма на разпъшкам (мин. деят. несв. прич. м. р.).